четвъртък , ноември 23 2017
Начало / България / Един българин под турско робство!

Един българин под турско робство!

Разказва пред IBT NEWS за  Неосвободените Родопи.

Разкажете ни за вашия град:

– Моят град се намира в Родопите. Природата е невероятна, планината те омагьосва, гледките, равните полета, планините, аромата всичко е прекрасно. Обичам тази природа, тя е моето единствено спасение в този живот. Тя лекува болката ми вечер след ужасният ден, защото тук всеки ден е ужасен.

Възможно ли е да има ужасен ден на подобно райско кътче, каквото описвате?

– Възможно е. Всеки ден е ужасен за мен. Населението тук е 99% турско/помашко, а аз не приемам техния начин на живот, вярата и разбиранията им. Отказвам да изпълнявам ритуалите им. Не влизам в джамия… Просто се чувствам българин, а това тук е пагубно.

Живеете в България, а е пагубно да се самоопределите като българин?

– Тук е България само от териториална гледна точка. Знаете ли, те дори не използват истинското име на града, наричат го “ Турция“. Живеят в илюзията, че са турци, голяма част са полуграмотни, всички са зомбирани и правят това, което им нареди ходжата.
Той им казва: “ Щом някой не изпълнява ислям няма място сред нас той е гяур!“  Промива им мозъците всяка събота. Тук ислямизирането започва още от самото раждане … Никой не ти дава право да избереш вярата си.. щом едно дете се роди първото нещо е да се сложи турско име, след това ако е момиче трябва да му се пробият ушите( ако не носи ушници щяло да носи тонове закачени на ушите на другия свят), а ако е  момче се обрязва( това е белега че те са мюсюлмани). Когато детето навърши 3-4 годишна възраст се записват на курсове по ислямизъм. Промиват им се мозъците тотално, карат толкова малки деца да учат части от Корана наизуст, а тези които не успяват биват жестоко пребивани от ходжата и той не спира с този тормоз, докато детето не каже това което трябва.

Кога осъзнахте, че сте различен?

– Това стана нещо като естествен процес. Те ме направиха такъв.
Побоя на ходжата го помня и до днес, съпротивлявах се много срещу исляма, за мен той се превърна в нещо лошо. Дълги години живях свит, затворен откъснат от света, те “ правоверните“ ме отритваха постоянно от обществото. Нямах много приятели, както и сега, живея в изолация. За тях съм “ гяур“.

Как в такава среда оцелява човек като вас и защо не си тръгнете?

– Трудно. Много трудно оцелява човек като мен тук. Никой не ме разбира. Родителите ми ме мислят за психично болен. Свободата ми е ограничена, социалните контакти, финансовите средства. Дори и да реша и да тръгна няма да мога да се върна тук никога, дори за да видя майка си. Другият момент е, че не знам дали и как ще оцелея, тук не ме приемат, но родителите ми няма да могат да се справят с болката от загубата ми. Другият момент е страхът ми, че няма да се приобщя в големия град, след цял живот в робство и изолация…
Не знам Стокхолмски синдром може би…

Имате ли мечти, или и те са забранени?

– Мечтата ми е да бъда свободен. Да живея нормално. Не искам кой знае какво, просто елементарни неща, неща които обикновените хора не оценяват- да излезеш сред хора, да имаш нормална рабата, да имам приятелка, социален живот, да мога гордо и свободно да се нарека българин ето това са моите мечти…

За Неделчев

Виж още

Управлението на „суджука“: Оставиха милионерите с перките на Калиакра, а лишават хората от земята им

Безобразно поведение демонстрира министъра на околната среда и водите – Нено Димов, който преди дни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *