четвъртък , ноември 23 2017
Начало / Общество / Не си духовен и „над нещата“, братле!

Не си духовен и „над нещата“, братле!

Много пъти съм казвала, че е по-добре да си бавен, неосъзнат и автентичен, пред това да си псевдо-осъзнат и повърхностно духовен. Как ще излъжеш вселената? Някой човек ще заблудиш, добре, но по нивата нагоре маската ти е прозрачна. Затова реших днес да споделя пет фактора, по които може да провериш себе си, наред с хората около теб, за това дали ги “разбираш нещата” или само си мислиш, че ги разбираш. Ще обходим заедно стереотипите за духовното израстване, едни ще подсилим и затвърдим, други ще разбием.

1. Осъзнатият човек е благ, търпелив и разбиращ.

Да, разбира се, защото конфликтите вътре се проектират навън. Следователно ако налице имаме човек, който е усъвършенствал боравенето със собствената си съзнателна и най-вече – подсъзнателна същност (hint: такива почти няма), той ще намира хармоничен начин за отработване на всеки назрял проблем, особено ако е свързан с друг човек. “Хармоничен” обаче невинаги предполага липса на страст, защото за някои хора това би било по-хармонично. Следователно осъзнатият човек може да променя подхода спрямо нуждите си, без да се привързва към един и същ тертип на действие и мислене, знаейки че именно това е капана на ЕготоИдентификацията с едната полярност. Защото да, ти може да изглеждаш “благ, търпелив и разбиращ”, но не си особено извисен, когато си пасивно агресивен, вътрешно гориш, огън и жупел хвърчат на посоки, но външно потискаш всичко, защото “Един духовен човек не изпитва ниски емоции, като гнева”. Тези стаени емоции ще започнат да изяждат всичко вътре в теб (на физиологично ниво), щом ги чувстваш, но не ги извеждаш навън, дори под формата на спортен ентусиазъм или творческа енергия. Не те съветвам да пребиеш човека, който те е вбесил, разбира се, за да си автентичен, но моля те, не си мисли, че ако си повториш няколко пъти наум “Гневът не е реален.. гневът не е реален...” или пък “Този човек е твърде нисш, за да ме разбере какво се опитвам да му обясня, той един ден ще види, кармата ще му го върне”, това автоматично означава, че си “над нещата”. Съвсем ВЪВ нещата си. Направо в сърцевината им, ако питаш мен. Била съм свидетел на толкова примитивни реакции на хора, които не могат да контролират емоциите си, но нещо нечувано е онази злоба, каквато се усеща на талази от хората, които потискат яда си (с години), само заради дадена религия, философия или общественото благоприличие. Страшничко си е даже. И макар истински осъзнатият човек (което пак, не може да е вечна константа) да няма чести поводи да беснее, той може все пак да се въодушевява, което пак е форма на страст спрямо нещо, просто насочена във възходящ план, вместо низходящ.

2. Осъзнатият човек е самодостатъчен.

Има една тенденция хората да смятат раните в психиката си (понякога в родовата такава) за белези за духовност. Например да смятат, че това да са дистанцирани и да не държат да имат взаимоотношения с никой за по-дълго време е белег на човека на бъдещето, който дотолкова е обединил анимата с анимуса в себе си, че вече не му трябва никой отвън, който да му е огледало. Виждат се като себедостатъчни, цели и завършени индивиди, които не се занимават с “човешките връзки” и зависимости, които идват с тях. Да, ама нъцки. Макар всички тези неща да са реален вариант за един човек приел по-висша цел в живота си (по известно като “посвещение”), уви в повечето случаи става въпрос за чиста емоционална недостъпност и силен страх от поемане на отговорност. Връзките на Земята са един от най-силните способи за израстване. Но не – “Аз съм вече толкова духовен, че живея в изолация и медитирам в пещера по цял ден… без да признавам дори пред себе си обаче, че всъщност общуването с всеки ми е проблем и не мога да понасям никого и искам да се махна от всичко и всички и просто да не ги слушам какво приказват, защото ме влудяват и искам да се обеся!”
Повечето пъти, когато някой целенасочено избира да избегне “мелачката на връзките”,той иска да избяга от себе си и частите в себе си, които просто не може да понесе и не иска и не иска да разбере. Един осъзнат човек е “над нещата” чак когато е влюбен във всяка една част от този тип живот, но избира да продължи напред, към нещо по-велико като цел, а не когато не може да се справи с едно и също нещо от 20 години и просто пробутва духовното израстване, като нещо, което сякаш винаги е било в основата на целите му в този живот. Същото е и със секса: “Духовните хора практикуват въздържание”, поредното криворазбрано клише. Вярно е и има специфична цел. Но едно е човек да е стигнал до пълния екстаз и тантрични преживявания, чрез физическото си тяло, и в един момент да вземе решение да продължи по друг път, съвсем друго е все още да не познава полярността на крайната материална наслада, но да избягва физическия контакт, заради рани в подсъзнанието, от които не просто трябва да не бяга, а е нужно да лекува съзнателно и целенасочено. Първото е растеж, второто е регрес и излишно мотаене, под фалшив претекст, че човекът прави първото.

3. Осъзнатият човек се откъсва от всичко човешко и материално.

Абсолютен факт. В измеренията с по-висока вибрация нито има храна, нито страсти, нито адикции (освен знанието предполагам), нито пари, нито физическо тяло като цяло, с всичките му фунцкии и дисфункции. Това не означава обаче, че като на Земята решиш да заприличаш на скелет от това, че ядеш само череши паднали своеволно от дървото, без да са “насилствено откъснати”, това означава, че се приближаваш до Източника. Приближаваш се до лудницата. Земята е създадена, за да бъде полето, на което човешкият вид да израсте. Тя е точно толкова реална, колкото е в главите ни, следователно всичко което назоваваме като “лошо” и “добро” свързано с материята на собствените ни тела и тази, която обитаваме, ще е точно толкова “лошо” и “добро”, колкото ние сме преценили като колективно съзнание. Осъзнатият човек разбира съвършения баланс, който крепи цялата вселена, защото има доверие в геометрията, която фрактално изчислява всеки детайл на всяко нещо, от разстоянията между планетите до разстоянието между жилките на листенцето на цветето в саксията на балкона ти. Несправедливости и случайности не съществуват. Но НЕ! “Аз съм осъзнат и духовен човек и ще “поправя” света и всичко, което “не е наред” с него, чрез личния си пример! Е… и налагане на мнението си, на живот и смърт, пред всички неразбиращи и незнаещи, които все още вредят на света.” Нищо нали, че във всяка свещена книга и религия, акцентът е върху любовта и това да третираш всеки по братски. Това подлежи на “свободна интерпретация” явно. Но все си мисля, че първо трябва да започнем от себе си. Защото тя войната, тази, върху която се фокусираме и която трябва да излекуваме, както казах, винаги е била вътре. Борбата в мислите. Дали човек ще предпочете града или селото, дали гората или мола, не е от значение за този, който оперира с перспективата на висшия си аз. Но ако се хванеш, че не можеш да медитираш и да намериш спокойствието си, докато си в градския транспорт, смачкан като сардина, значи все още си его животинка, точно както всички нас. И баба знае да е дзен на върха на планината, на чист въздух, аре стига. “Просветлен” си, чак когато всичко крайно започне да се слива в едно пред очите ти, дори и тук, в измерението на полярностите.

4. Осъзнатият човек не изпитва ниски емоции.

Разбира се, че ако умът ти работи от една по-висша гледна точка не можеш да изпаднеш в депресивни състояния за дълго, но това не е случаят за онзи тип хора, които постоянно срещат други, които плачат, тревожат се, мрънкат, гневят се или недоволстват като цяло, и то непрекъснато. Това или ти задейства аларма в главата, която ти казва „Май има емоции, които не приветстваш в себе си, май има нещо, от което бягаш, а е нужно да изживееш” или ти задейства Егото, което ти казва „Понеже светя толкова силно с моята висока вибрация и осъзнатост, привличам най-ниските вибрации на непросветените около мен, но не ми се занимава с тях, защото вече съм го минал това ниво отдавна, затова трябва да се махна веднага”. Има ли бягство и липса на търпение и свързване, човек трябва да си знае, че оперира от его. Не че е лошо, има истински емоционални вампири в този свят, които те пият капка по капка, докато не изцифееш и не заприличаш на освиенцим, докато те просто търсят внимание и си го набавят по най-гротескния възможен начин. От тях със сигурност човек трябва да избяга и за това егото всъщност помага. Там всъщност се крие още един псевдо-симптом на духовното израстване обаче, който е смирението. Което се третира като „Той всеки ден ме тормози физически/психически, но аз съм смирен човек и знам, че това е кармата ми, затова го търпя, така е правилно.” Това е другата крайност, за която не искам и да започвам да пиша. Но връщайки се на хората, които пък нямат търпение да избягат, да третираш всяка негативна емоция в живота на хората около себе си, като проява на липса на духовно осъзнаване и да хвърчиш с триста всеки път, когато някой те въвлече в това, трябва да е сигнал за теб, че случаят не е „вампиризъм” и просто си търсиш оправдание да не се справиш със собствените си потиснати емоции. Отново. Лесно е човек да стане непукист, хладен и суров, казвайки винаги „Това е твой проблем, не е мой, виж ме – аз съм добре, ти си зле и откачаш, следователно е твой проблем!”, търсейки щастието си далеч от “чуждите” (умишлено в кавички) емоции, но това нито е любов, нито е развитие, нито е oneness-а, към който твърдеше, че се движиш. Докато има същества, с които не искаш да си едно, ще имаш доста работа.

5. Осъзнатият човек винаги помага.

Разбира се! Смея да твърдя, че това е  една от основните функции на човешкото същество. Но интересното е, когато попиташ човека на кого помага и той започне да се пени как се раздава непрекъснато и изцежда и последните си сили в името на близките, на приятелите, на партньора, на децата, на света! Мъченик в името на правдвата и справедливостта! Интересно как той някак… не е част от света явно. Освен това излиза, че не е близък на себе си, не си е приятел, нито партньор, нито вижда целият свят, който държи в себе си – всяка клетка от тялото си, която работи, за да може духът му да обитава едно функциониращо и здраво тяло. Колкото и странно да звучи, това е проява на доста завидно количество наглост, тъй като в името на доброто си име и това да бъдеш „добър и духовен и помагащ”, пренебрегваш най-големият подарък, който ти е даден – тялото и разсъдъка си. Страхотна помощ. Първо правиш всичко вместо другите, после осъзнаваш, че нямаш силите за това, после ги мразиш, че си ги научил така и не могат да разчитат на себе си, заради това и не можеш да се откъснеш, и накрая са неблагодарни и ти си си пропилял живота за някой, на когото не му пука. Не става така, хора. Осъзнатият човек знае, че равенството е заложен, изконен принцип, който не бива да се изменя по наше усмотрение, камо ли заради страхове. Не съумяваме ли да балансираме между себе-помощта и искреното желание да помогнем на някого, който всъщност (много важно!) търси помощта ни, ще си навлечем доста проблеми на главата.Разбира се всеки опит учи и всяка „грешка” не е грешка, тъй като води до осъзнаване, но някои неща вече ги повтаряме от години, не е ли логично да сменим вече тая плоча?

***

Доста неща могат още да се кажат, клишетата за това какво е да си „духовен” и какво е далеч от това, са хиляди и може да продължа тази статия след време, когато имам енергия да засегна и другите. Но първо прекарайте тези пет през радара си и помислете дали не познавате някой в капана на фалшивата духовност или пък ако вие самите не газите от време на време там. Не се съдете строго, разбира се, на всички ни се случва. Важно е да можем да бъдем чисти пред себе си за нещата, които не може все още да развием автентично и май само се насилваме, защото чак след това може да започнем да се движим в посоката, която е в по-добър синхрон с душата ни.

Важно е да запомним, че всяка мисъл, идея или философия пораждаща съпротивление, е там за да ни излекува от нашите собствени твърди убеждения за света и как би трябвало той да функционира. Хората ме питат често кога ще излезем от цикъла на прераждания, писнало им било в този омагьосан кръг. Отново, съпротивата се усеща силно, още във въпроса. Следователно пускането ѝ е отговорът, затова винаги казвам: „Когато се влюбиш във всяка частица от земния живот, всяко изживяване, всеки човек. И когато въпреки това избереш да продължиш напред”. Много могат да кажат, без да подозират, че лъжат, че обичат живота, но всички знаем, че за 99% от нас животът е далеч от безконечно удоволствие.

Не е лесна задачата да се влюбиш в несъвършенството, виждайки съвършенството дори в него, с „истинските си очи” (око), но стигнем ли там, тогава вече може да си кажем, че сме „над нещата” и този път, това да е истината. 

Автор: В. Виденова

За Неделчев

Виж още

Бойко Борисов спрял заповедта за Натура в Добрич! Сега се чудим, кой ще плаща щетите?!

Казус. Вчера министърът на околната среда и водите Нено Димов посочи, че ако българската държава …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *